’’Мога да спра когато поискам’’
Това е често срещано изказване сред пушачите. Но ако това бе вярно, статистиката щеше да е различна. Според Американския център за контрол и превенция на заболяванията, около 70 процента от пушачите искат да спрат окончателно пушенето, около 40 процента опитват да спрат всяка година, но само 4 -7 процента от тях успяват. Всеки пушач, опитвал да откаже цигарите ще потвърди, че не става дума единтсвено за сила на волята. Става дума за силата на никотина.
Никотина е алкалоид
(азотсъдържащо органично вещество, което има физиологично въздействие върху нервната система на хората и животните), който кара пушачите да се пристрастят към него, и е по-силен от морфина. Никотина въздейства на невротрансмитерите в мозъка, предизвиквайки широка гама от биохимични реакции, чиито резултат е усещане на удоволствие от пушача. Но както и при другите наркотици, ефектът му отслабва с приспособяване на тялото към него. Пушачите трябва да увеличават дозата, за да достигат предишното приятно усещане, и да се изправят пред абстиненция, когато спрат употребата на никотин съдържащи продукти.
Прочети още
Закон за зависимостите
Приема на вещество от зависим предизвиква възстановяване на химическата зависимост към веществото, предизвикало зависимостта.
Силата на зависимостта
Мярката за силата на никотиновата зависимост не е трудността на спиране, а лекотата, с която отново се връщаме към нея.
Обаче аз не съм пристрастен
... ако сте гладен и ви се пуши, отговорете си на въпроса, кое ще си купите първо - цигари или баничка?